Поемата „Нощ" (1901г.) е поетически израз на вътрешните противоречия, на болезнената самота, обсебила Яворов в преломен за неговия живот момент...

„В полите на Витоша” е драма, показателна за новите жанрови търсения на Яворов. Не случайно тя проблематизира теорията на драмата...

Много бързо П. Яворов се налага като един от първенците на българската литература. Той блясва на литературния небосклон, за да се наложи с огромната мощ на словото си с неудържимите пориви на своята душа..

Яворов създава тюетичен свят, който носи печата на едно-изключително силно страдание. В стиховете си поетът отразява своята същност, раздирана от съмнения, люшкащи се между различни крайности и противоположности.

Едно от произведенията на Яворов, елегията „Заточеници”, интерпретира трагичната същност на подвига саможертва.

Пейо Яворов - биография и анализи на произведенията.

Пейо Яворов под влияние на непосредствените си преживявания, родени от интимните му връзки с Мина Тодорова и Лора Каравелова, той създава и своите прекрасни любовни изповеди една от които е "Блян"...

Всеобхватните разнолики измерения на всемирното страдание са тематизиран естетически приоритет в поезията на П. Яворов. Човешкото съществуване е изначално белязано от драматизъм, от жестоки сблъсъци, от дебнещи беди и нещастия...

Коментар па "любв" - "омраза" в стихотворението на Яворов "Стон" Стон /На Лора/ Душата ми е стон. Душата ми е зов. Защото аз съм птица устрелена: на смърт е моята душа ранена, на смърт ранена от любов... Душата ми е стон. Душ

Яворов се е чувствал синовно свързан с останалите в робство българи от Тракия и Македония, изживявал е борбите им за освобождение като своя лична участ и съдба...