Още митологичния човек се опитва да разгадае думата съдба. Връзката между човека и съдбата е непрекъсната.Тя го съпровожда през целия му живот до самата смърт...

Н. Вапцаров е от онези творци ,чиято творческа насоченост е пределно слята и обвързана с човека и действителността ,в която живее ,с времето и неговите характеристики...

Контрастът между двете творби проличава в разкритите различни представи за човека. Докато в "Тихият пролетен дъжд" лирическият герой е емоционален, чувствителен и деликатен, то в "Дамата с рентгеновите очи" хората са се превърнали в ро

Животът, смъртта и бъдещето в "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

Творчеството на големия наш писател хуманист Йордан Йовков няма да загуби никога своята актуалност, защото то винаги ще поражда у читателя дълбоки и тревожни размисли за човека и смисъла на неговия живот, за човешкото щастие и участта на народа.

Настоящето в лириката на Вапцаров е негативно маркирано и отречено като възможност за пълноценно съществуване и духовна изява на човека. Светът "тук" и "сега" е суров и жесток, смазващ и умъртвяващ.

Проблемен център на Йовковото творчество е извисената духовна природа на човека. Ето защо прекрасното е естетическа доминанта на неговите разкази.

В Ботевата поезия свободата е личностен избор на твореца, потъпсил духовните съдбини на България като историческо битие първо във вътрешния интимен свят на човека.

В море от любов и омраза Николай Хайтов завързва възела между човека и рода в своя разказ "Дервишово семе".

Любовта и омразата са двете страни на монетата, наречена живот. Никоя от тях не би могла да съществува само за себе си, а винаги преплитайки се в едно неделимо цяло, което съпътства и води човека през дългия път на неговото съществуване.