Символизмът, водещо художествено направление в българската поезия в нача¬лото на XX век, намира в елегиите на Дим¬чо Дебелянов най-изтънчен лаконичен из¬раз.

Образът на човека в художествения свят на Димчо Дебелянов е в универсалните културни идентификации на скитника, самотника, който е на "нощта неверна верен син". Това е съдбата на несретника, който не може да се впише...

Като типичен символист, Дебелянов вижда греха, убийството на личността и морала, смазването на духа в града – в новото, в материалната цивилизация. Противопоставя му гората, полето, градините и най-вече – силата на красотата и любовта...

Анализи на произведенията "Спи градът" и "Пловдов" от Димчо Дебелянов.

Светът на Димчо Дебелянов е свят , в който поетът въздиша замечтано по прекрасното , по красотата и по духовната извисеност...

Поезията на Димчо Дебелянов е огледален лирически образ на неговия душевен свят. Краткия му живот е белязан с поредица от раздели и житейски неудачи...

Стихотворението е миражно видение, картинно инсцениран спомен. Всеки спомен излъчва тъга дори само с невъзвратимостта си, особено когато е превърнат в мечта.

Димчо Дебелянов е най нежният български лирик. Поет е по призвание. Той принадлежи към литературния кръг "Звено". Това е най-значителната "крепост" на втората вълна на българската модерна литература от началото на века. За роденият на

Стихотворението се опитва да разгадае тайните и бляновете на душата. Уморен от земните страсти, човешкия дух жадува за успокоение и блаженство.

Стихотворението е лирично-драматична изповед,огледален поетичен образ на една обладана от полюсни противоречия личност. Изградена в редуването на контрасти,творбата разкрива специфичен дуализъм в единството на дух,битие и поезия...