"ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ" - БОТЕВ (анализ) В "Обесването на Васил Левски" чувството е много по-различно от баладичния апотеоз на смъртта в "Хаджи Димитър"...

Непосредственият сблъсък между живота и смъртта отвежда по драматичният път на творбата......

С думите "Жив е той, жив е!" започва най-великата българска песен за борбата срещу робството. Тези думи наблягат в началото, но замират в края на изречението.

Анализ на стихотворениета му.Анализ на "Борба","До моето първо либе", "На прощаване", "Хаджи Димитър","Моята молитва", Обесването на Васил Левски".

Творбата е издадена за първи път във вестник "Независимост" през 1873г. и разкрива последните мигове от живота на героя...

Мотивът за безсмъртието на героичния подвиг, концепцията за "смъртта като живот", както я определя големият критик д-р Кръстьо Кръстев, се налага като проблемно емоционално ядро на Ботевата поезия.

Жанрово Ботевата творба се определя като балада, тоест лиро – епична драматична творба с присъствие на фантастично- митологично в съдържанието и (Боян Ничев, "увод в южнославянския реализъм").

В сурово сдържания стил на досегашния изказ няма нито едно по-меко, по-нежно - да не говорим за разнежващо - определение. И когато в шестата строфа то най-сетне се появява, мъжки овладяваната мъка и нежност се разлива в него с удвоена сила.

Стихотворения - Майце си, Към брата си, Делба, До моето първо либе, Хаджи Димитър–балада, Обесването на В.Левски - елегия, Моята молитва, Борба, Патриот, Гергьовден, В механата, Елегия, Поеми – На прощаване, Хайдути...

Това разбиране е свързано с епохата и нейния идеал - национална свобода. Лирическият герой, приел смъртта като своя съдба, е белязан със знака на изключителност, нравствена извисеност и духовна красота...