Одата "Българският език" от Иван Вазов е едновременно възхвала и защита на родното слово. Произведението е създадено по конкретен повод. Самият Вазов отбелязва, че го е написал в отговор на многобройните твърдения на чужденци и на наши сънародни

Народният поет Иван Вазов живее с тъгите и радостите на България и й посвещава цялото си творчество.Ярък пример за това е одата "Българският език", където авторът съединява в едно любовта към Отечеството и към родното слово, които са неразривно

„Един кратък, но толкова пълен живот! Живот изпълнен с по¬вече творби,, отколкото дни" — казва в своето надгробно слово за Балзак големият френски поет Виктор Юго.

Песента е дълбоко заложена в човешката същност. Както речта без която човек не би могъл да се нарече такъв, така и песента, като “симбиоза” на слово и музика е “органично” свързана с неговата духовна природа

Интерпретацията на Вазовата повест кръжи около две теми: съграждането на образ на чичовското - едновременен и противоположен на "хъшовското". И от друга страна - люшканията на литературния изказ, отношението човек-слово-свят (Галин Тиханов)...

Българският език на Иван Вазов е творба с висока художествена стойност, от която звучи силното му чувство на възхищение и преклонение към родния език.

И Вазов, и Талев създават романи, които са определяни като "национална епопея", "историческа хроника", "енциклопедия на народния живот".

"Спи езерото" е творба с ключово значение в поетичния цикъл "Сън за щастие". В нея творецът отново съчетава в цветна мозайка от слово пейзажа на природата с "пейзажа на душата", за да изобрази и докосне незримата красота на с

Мопасан публикува своя роман "Бел Ами" през 1885 година. Веднага, както и при появата на други световноизвестни шедьоври художественото слово на страниците се появяват материали, обвиняващи твореца,че несправедливо окарикатурява журналистите...

Далчев не търси обема на пейзажа, външния свят, стреми се да разкрие с поетическо слово натюрморта, тишината, липсата на движение. Така се противопоставя на света, на лудия ритъм, който износва човешката чувствителност.....