"Спи езерото" е творба с ключово значение в поетичния цикъл "Сън за щастие". В нея творецът отново съчетава в цветна мозайка от слово пейзажа на природата с "пейзажа на душата", за да изобрази и докосне незримата красота на с

И в настоящето, и в миналото еднакво тъжен и скръбен е Дебелянов. Той е винаги сам с болката на лиричните си преживявания. Безлюдни са пространствата на душата. Поетът е пленник на своята самота и в прискърбието на лиричните изповеди на стихотворението „С

Ще бъдеш в бяло,Стон/На Лора,Заточеници,Две хубави очи,Градушка,Cis Moll,Ралица,Дядо Йоцо гледа,Ни лъх не дъхва хад полени,Самотен гроб,самотен кът,Сън за щастие,Спи езерото;Белостволи буки,