Стихотворението ПИСМО интерпретира дълбоката връзка между лирическия човек и променящия се свят. То представя биографията на човека, живеещ във време на изпитания, на остър сблъсък между идеологиите, между политически пристрастни проекти за битие...

Димчо Дебелянов пише проза. В своите произведения ние ще открием уникалнато присъствие на тишината, тъмнината и майката...

В стихотворението "Помниш ли, помниш" на Димчо Дебелянов животът на лирическият герой е драматично раздвоен между миналото и настоящето, спомена и реалността. Връщането назад във времето е търсената опора след житейските разочарования...

Образът на човека в художествения свят на Димчо Дебелянов е в универсалните културни идентификации на скитника, самотника, който е на "нощта неверна верен син". Това е съдбата на несретника, който не може да се впише...

Като типичен символист, Дебелянов вижда греха, убийството на личността и морала, смазването на духа в града – в новото, в материалната цивилизация. Противопоставя му гората, полето, градините и най-вече – силата на красотата и любовта...

Като типичен символист, Дебелянов вижда греха, убийството на личността и морала, смазването на духа в града – в новото, в материалната цивилизация.

Основен мотив в Дебеляновата поезия е мотивът за страданието, родено от разминаването между стремежа към щастие и неговата измамност, между стремежа към бленуваното идеално битие на духа и несъвършенството на човешката природа.

В основата на своята елегия "Скрити вопли" Димчо Дебелянов поставя темата за родното. Копнежът по родното е обективиран в душевни състояния и преживявания, болезнен размисъл и в образни представи.

С това кратко стихотворение завършва поетичната книга "Стихотворения" на Д. Дебелянов, издадена четири години след смъртта му (1920 г.) от приятелите на поета. Те поместват включените в нея поетически творби в своеобразната рамка на две "пе

Стихотворението се опитва да разгадае тайните и бляновете на душата. Уморен от земните страсти, човешкия дух жадува за успокоение и блаженство.