Христо Ботев е един от най-видните наши революционери и поети. В своята поезия той пресъздава чувствата, страданията и българския дух. Борбата се превръща в синоним на любовта към отечеството и единствена алтернатива на пълноценния живот...

Поезията на Хр.Ботев обединява в едно неговия житейски път и неговите художествени обобщения. Ботев живее през най-драматичните години от историята на народа ни.

С думите "Жив е той, жив е!" започва най-великата българска песен за борбата срещу робството. Тези думи наблягат в началото, но замират в края на изречението.

За Ботев смъртта е неизменна част от пътя на борбата, част от жадуваната свобода. В цялата творба присъства една единствена идея – идеята за безсмъртното величие на този, който е паднал в бой да защити своята родна страна....

Поемата "На прощаване" от Христо Ботев е най-драматичната мържка изповед преди освобождението. В нея лиеическия герой прави най-достойния житейски избор, като избира пътя на борбата пред безличното робско съществуване.

"Борба" е лексикален лайтмотив на Ботевата поезия и основна екзистенциална нагласа на нейния лирически герой – централния носител на идеята за бунтаризма. Неговото борческо отношение към света има тотална обхватност...

Макар и малко живял, Ботев като всяка голяма личност е имал биография, по-богата със събития и промени от хора, прекарали на земята много повече години. В неговия кратък живот проблясват Одеса, завръщането от Одеса в България.....

Заради пречките създадени от немското духовенство Кирил се налага да изпълни още една трудна задача, която му носи голяма слава – "борбата" с триезичниците.

В експозицията на повестта "Немили-недраги" Иван Вазов създава ярка образна представа за бедния изгнанически живот на българските хъшове - герои-мъченици, живот, стоплен от спомена за юначното им минало, от желанието им за участие в борбата...

Темата разкрива проблема за несподелената любов и борбата за щастие по времето на романтизма.