Стихотворението на Христо Ботев “На прощаване” е съкровенна поетическа изповед на лирическия герой в навечерието на предстоящата решителна битка за правда и свобода.

Христо Ботев е единственият в цялата ни литература и история, който има толкова социални роли в обществото  революционер, публицист, поет. Той е българин не само по националност, но и по душа. Без значение дали пише стихове, публикува статии...

Цялостен анализ на произведението "На Прощаване" от Христо Ботев.

Лирическият герой в поезията на Христо Ботев е свободна личност, за което собственото щастие е възможно единствено чрез щастието на другите – близки и мил народ.

Изборът, свободата и смъртта; малкият и големият социум в стихотворенията на Ботев.

На никой български поет името не е споменавано тъй често и тъй напразно, както името на Ботев. Всяка социална група го счита за своя изключителна принадлежност – той е светецът,когото признават тук всички секти и религии.

Когато стане дума за Христо Ботев и за неговото значение в развитието на българската литература, се има предвид поезията му, като се забравя или само споменава, че е редактирал вестници и писал статии и фейлетони...

За Ботев смъртта е неизменна част от пътя на борбата, част от жадуваната свобода. В цялата творба присъства една единствена идея – идеята за безсмъртното величие на този, който е паднал в бой да защити своята родна страна....

"’Майце си’’ е една от първите творби на Ботев и първото обнародвано негово стихотворение. Напечатано е в Славейковия вестник "’Гайда’’ през 1867 година. По-късно се появява отново във вестник "’Свобода’’ и в "’Песни и стихотворения’

Поетичният дисонанс на тъгата и мъката, разгърнат от Ботев в песенен мотив на индиви­дуално, лично съпротивление в поемата "Хайдути" - "Тъжно ми й, дядо, жално ми й", откриваме в един по-ранен първичен вариант...