Образът на д-р Соколов от романа на Иван Вазов "Под игото"

В основата на немалко критически концепции за "Pод игото" лежи схващането за билатералната същност на този роман.

"Това ми стихотворение беше въведение към "Пряпорец и гусла". То беше първото, написано през 1874—75 година, под влиянието на революционната агитация в България. Тогава вече кръстосваха апостоли в страната" — изповядва Вазов пред проф.

България и до днес избива комплекси за това, че е била под робство, че е била твърде дълго под робство. И не се опитва да забрави това, а тъкмо напротив.....

Вазовото творчество е символ на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа, това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Вазов умее да създаде психологически убедително жизнени типове и да придаде непоколебима устойчивост на художественото им изображение. Какво разнообразие е открило окото му на художник само между тесните стени на манастира и църквата....

Събитията след погрома дават възможност на вазов за моралистична рефлексия над различните поведения - може би най-голяма е горчивината в прочутата фраза - "времената бяха настанали такива, щото юрдановците бяха прави и фратювците бяха честни"...

Едно литературнокритическо клише определя творбата на Алеко Константинов "Бай Ганьо" като една от четирите "най-български" книги. И ако "Записките" на З.Стоянов и "Под игото" на Вазов имат определено репрезентативе

Димитър Димов е автор с неоспоримо място в средното ни училище. "Тютюн", заедно с "Под игото" от Ив. Вазов и "Железният светилник" от Д. Талев, е "програмен" роман от десетилетия..

Цялото творчество на Вазов е посветено на България. Той отдава за страната ни всичките си мисли и чувства....