Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация, ориентирани към художествено-белетрестична изразност, към проблемите на българския селянин.

В цялото творчество на Елин Пелин се наблюдава връзка с обективната социална реалност. Героите страдат, разпадат се духовни ценности или устояват, възраждат се духовните сили на човека. Тези герои не успяват да изградят свой мироглед, но остават далеч...

Своите разкази Елин Пелин посвещава на селския живот, на копнежите, радостите и трудностите в бита и труда на българския селянин

Светът на Елин Пелин – свят на неподправената и сурова истина за живота в българското село, широка и многообразна картина на бита и чрез изображението.

Тук ще се опитаме да направим анализ на разказа "Андрешко " и да споделим някои, извлечени от него или приложени към него, по-общи принципи на подхода към литературната творба.

Когато д-р Кръстьо Кръстев пише за първата книга на младия Елин Пелин, той намира много слабости в неговите разкази.

Елин Пелин и Йордан Йовков са автори, които "отсяват" символите на вечното.

Колкото и общо да звучи подобно твърдение, то има своите дълбоки основания. Целият трагизъм на човешкия живот е побран на нейните страници - трагизъм, идващ от недълготрайността на човешкото щастие и доминантата на страданието.

Началото на повестта на Елин Пелин въвежда читателя в един спокоен и хармоничен свят. Това е светът на Гераците. Това е тяхното родово пространство и родово време - подредено, устойчиво, затворено в своята цикличност и сигурност.

Още първият абзац на "Гераците" е активно въвеждащ в смисъла на повествованието и дава отговор на въпрос, който читателят още не е успял да зададе: Кой е Йордан Герака? Един от многото, той става "първи човек" сред съселяните си.