"Изворът на Белоногата" е най-хубавата и напълно завършена поема на П.Р. Славейков. За сюжет е взет мотивът за неразделната до гроб любов между двама млади, често повтарян в народните песни. Покрай него в поемата е въплътено народното поверие за

Поемата "Изворът на Белоногата" бележи един от връхните точки в лириката на Петко Р. Славейков. Тя е истинска поема за любовта и красотата, за живота и смъртта, за доброто и злото, любовта и раздялата, вечността и безсмъртието...

Или творбата заявява, че природното в нея е не само пейзаж, че то „говори” за душевното. Във втората строфа състоянието, е определено все още в канона на традицията-мечтата н младия човек за „лек път”.

Българската литература започва да се самоопределя като модернистична чрез творчеството на Пенчо Славейков и Пейо Яворов. Но заедно с това Яворовата лирика се мисли като предзадаваща нашата символистична поезия...

Стихосбирката "Сън за щастие" е една от най-значителните творби на Пенчо Славейков, която оставя авторът като утвърден лирик в българската литература...

Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Гео Милев, Атанас Далчев...

Високите паратекстуални напрежения в Пенчо-Славейковата лирика са част от културния й образ и представа за творческия облик на поета.

Символиката на Пътя е древна, свързана е с познанието и себепознанието. В античната литература пътуването е изпитание, приключение на духа, например митовете ...

Художествената импресия на лиричния детайл е характерен белег на Пенчо-Славейковата стихосбирка „Сън за щастие”.

Вечността - към нея се стреми всичко смъртно. За да я постигнат обаче, субектите трябва не само да се стремят към съвършенството, но и да се слеят с него.