Културно-историческата мисия на Пенчо Славейков, целяща приобщаването на българската литература към общоевропеййското литературно развитие, е всепризнат факт, независимо от идейно-художествената оценка на неговото творчество.

Разностранната дейност на Петко Славейков оказва съществено влияние за приемането и осмислянето на неговото творчество.

Славейков изгражда образа на Ралица с дълбок психологизъм вниквайки в духовния и свят.

В нашата следосвобожденска литература Пенчо Славейков заема особено място, гради нов поетически свят. Оригиналната, противоречива и силна личност на този пръв модерен български поет и културен идеолог внася оживление в литературното творчество.

Творбите от лирическия сборник "Сън за щастие" несъмнено имат доста добър коефициент на четивност в скалата на възприемателската нагласа към Славейковата поезия.

Творбите от лирическия сборник "Сън за щастие" несъмнено имат доста добър коефициент на четивност в скалата на възприемателската нагласа към Славейковата поезия.

Пенчо Славейков обогатява нашата национална лирика с пейзажни и интимни мотиви, които са напълно в духа на българската патриотична и реалистична традиция. При него се среща пантеизъм, подчертан чрез връзката човек-природа

Пенчо Славейков е поет, критик, есеист, публицист, съзерцател и борец – една изключителна личност, дала мощен тласък за развитието на нашата художествена литература и култура....

Сборникът "Епически песни" на Пенчо Славейков е организиран около романтическата идея за героизма на човешкия дух. Една част от текстовете откриват неговите въплъщения във фолклора ("Луд гидия", "Змейново либе", "Орисия&

ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ САМОТНОСТТА НА ПЪТЯ В ДВЕ СТИХОТВОРЕНИЯ НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ (”Ни лъх не дъхва над полени...” и “Самотен гроб, самотен път...”)