Яворов притежава изострена емоционалност и сетивност към човека и средата. Склонността към усамотяване и самовглабяване, позволяват на поета да търси смисъла на живота и смъртта, мотивите за които са пренесени в част от творчеството му...

Темата за човешкия устрем към свободата, за жизнената необходимост от нея може да бъде интерпретирана не само в контекста на национален героизъм и само жертвено поведение.

В гениалното творчество на Христо Ботев виждаме прозрения и образи, които вълнуват, покъртват съзнанието, будят съвестите. Те са насочени към героичните и борчески пориви, към прекрасното и възвишеното в стремежите за свобода и участие на народа...

В "До моето първо либе" лирическият герой жертва любовта към жената в името на любовта си към народа. Дочул "плач народен", свободата – национална и социална,се превръща в приоритет и служенето изпълва битието му....

П.К. Яворов е може би последният от първенците на българското художествено слово, в чиято поезия разглежданият проблем звучи по възрожденски: родината е "майка", "робиня", "мъченица", а отношението му към народа е като към ст

Стихотворението е последното от цикъла оди "Епопея на забравените", посветен на Българското възраждане. В него са възпети онези исторически личности, които със слово или на дело повеждат народа към нов живот, към по-достойно бъдеще.

Разговорен(емоционален) тип лирика - -авторът се стреми да приближи до себе си читателя, да му се изповяда. Тази лирическа форма е насочена към чувствата, не към интелекта(мисленето, логиката...

Чрез разказа "Една българка" патриотът Вазов откликва по своеобразен начин на действителността, тъй като в своята съвременнест вижда само " уродливи явления ", той обръща поглед назат към историческото минало, към предосвобожденската е

"Майце си" е елегична, изповедна творба. Формалният адресат е майката, но реално изказването е насочено повече към самия лирически субект – адресант на обръщението, отколкото към нея. Споделяйки: "Освен теб, мале, никого нямам", аз-ът

"Еквилибристиката" между мироглед и поетика бе методологическия фундамент на определен вид критика, която си бе присвоила ключа към творчеството на Гео Милев: и тръгваше един "естествен" развой към "реализъм", увенчан с поема