Анализ на одата "Левски" от цикъла "Епопея на забравените" от Иван Вазов ...

Много хубаво анализче на стихотворението от Вазов....

Елегията „Елате ни вижте” е откровен и спонтанен отклик на трагико-драматичното колективно „разлюляване” на надеждите за достоен живот в отвоюваната с толкова жертви и себеотрицание народна свобода.

Възпял в дебютните си творби петвековния копнеж на българина за постигане на свободата, Вазов има щастието да преживее и пресътвори сбъдването на националния идеал на Освобождението, ала и разочарованието да живее в първите десетилетия на вече свободната

Всичко, което е създал Иван Вазов, ни убеждава, че той вярва в своята величествена мисия на духовен водач на нацията, на народен трибун, вдъхновител и пророк. Наистина, такъв е бил в своето време.

Доброта, човечност, състрадателност, всеотдайност — това са нравствени добродетели, неподвластни на времето, създаващи представата за християнски морал и устойчивост на човешкото общество.

"Опълченците на Шипка" е последната творба от стихосбирката "Епопея на забравените".

В одата "Опълченците на Шипка" Вазов си поставя художествената задача да възпее подвига на българските опълченци и руските войни, участвали в една от решителните битки на Руско-турската война. Прославяйки безпримерната им смелост и героичния и

Иван Вазов дарява българската литература с безсмъртни произведения. Художествените му текстове възпяват красотата на отечеството, отразяват българската история, пресъздават народната участ, изграждат достойни образи на България и на българите.

В представата на българина Балканът никога не е бил само географско понятие. Битките, които средновековна България неведнъж печели в проходите му, убежището, което той дава на хайдушките чети по време на робството...