Поезията на Пейо Яворов е израз на драматичната му съдба и люшкането между крайностите, белязали жизнения и творческия път на поета. Както той сам споделя, житейският му път не е много сложен, сложна е духовната му биография.
Стихотворението "Маска" е представително за Яворовото творчество. В него като в своеобразно резюме са събрани почти всички мотиви, които той разработва в "Безсъници" и "Прозрения” ....
Творбите "Нощ" (1901 г.) и "Песен на песента ми" (1906 г.) представляват най-сложната, най-драматичната, най-дълбоката психо-емоционална и личностно-съдбовна изповед в лириката на П.К. Яворов...
След като със своето заглавие то насочва читателя към конкретната, обществено злободневна трагедия на малкия и героичен народ, в по-нататъшния си развой то вече нито един път не използува определението "арменци"...
Страстен бунт срещу житейските неправди разтърсва младия, но вече укрепнал лирически гений на Яворов и българската поезия става свидетел на това, което вече нееднократно е изживявала и което все по-често ще има щастие да изживява...
Българската литература започва да се самоопределя като модернистична чрез творчеството на Пенчо Славейков и Пейо Яворов. Но заедно с това Яворовата лирика се мисли като предзадаваща нашата символистична поезия...