Песента е емблематичен образ в поезията на Вапцаров, най-многозначният символ в поезията на Вапцаров – песента отвежда към света на мечтите...

По време на турското робство песента за българите се превръща в отдушник на най-съкровените им чувства.

Творбите "Нощ" (1901 г.) и "Песен на песента ми" (1906 г.) представляват най-сложната, най-драматичната, най-дълбоката психо-емоционална и личностно-съдбовна изповед в лириката на П.К. Яворов...

"Песента на колелетата" е може би най-известният Йовков разказ. Сам по себе си той е пределно самоочевиден, херметичен, автореференциален.

Песента на Дебеляновата душа е молитвено скръбна. Тя идва от тъгата, която винаги е овладяна, макар и дълбока. Елегични са нейните звукови припламвания. Твърде често предчувствие за скорошна, идваща смърт ги пронизва.

анализ на "Песента на колелетата" на Йордан Йовков...

Името Вапцаров се свързва с откритата борба срещу омразата и студенината в човешкия хаос на чувства. Поемата "Песен за човека" е творба за една съгрешила душа, потънала в тунела на мрака, душа, която намира светлината с помощта на песента...

Разказът е публикуван за пръв път 1924г. в списание "Златорог". 1926г. излиза сборникът "Последна радост", който получава при второто си издание през 1933г. името "Песента на колелетата колелетата"...

Езиковото пространство на заглавието (песен за човека, а не за героя) не само налага песента като ключов образ за разчитане на текста, но и подчертава, че необичайното, прекрасното ще бъде квалификация на обикновен човек...

"Песента на колелетата" на Йордан Йовков, анализ на творбата...