Анализ на Скрити Вопли на Димчо Дебелянов....

Творбата на Димчо Дебелянов "Скрити Вопли" е една от най-вълнуващите елегии в българската литература.Произведението е стон по изгубеното щастие,примирение към необратимостта на живота, изпълнен с тъга и разочарования...

Като типичен символист, Дебелянов вижда греха, убийството на личността и морала, смазването на духа в града – в новото, в материалната цивилизация.

Основен мотив в Дебеляновата поезия е мотивът за страданието, родено от разминаването между стремежа към щастие и неговата измамност, между стремежа към бленуваното идеално битие на духа и несъвършенството на човешката природа.

В основата на своята елегия "Скрити вопли" Димчо Дебелянов поставя темата за родното. Копнежът по родното е обективиран в душевни състояния и преживявания, болезнен размисъл и в образни представи.

С това кратко стихотворение завършва поетичната книга "Стихотворения" на Д. Дебелянов, издадена четири години след смъртта му (1920 г.) от приятелите на поета. Те поместват включените в нея поетически творби в своеобразната рамка на две "пе

Димчо Дебелянов е поет на тихата кротка печал, на носталгично призования стих, на спотаената болка от непостижимо щастие. Светла тъга струи от неговия поетичен свят, в който се открояват две елегии "Да се завърнеш в бащината къща"...

Стихотворението се опитва да разгадае тайните и бляновете на душата. Уморен от земните страсти, човешкия дух жадува за успокоение и блаженство.

В основата на своята елегия "Скрити вопли" Димчо Дебелянов поставя темата за родното. Пример за "фабулна поезия", творбата се възприема като миниатюрна и дълбоко емоцио нална "лирическа повест" за въображаемо завръщане...

Сигурно са малко тези, които знаят, че елегията на Димчо Дебелянов "Да се завърнеш в бащината къща" е написана непосредствено след смъртта на неговата майка. Самият текст не дава основания на читателя да се досети. Стиховете сякаш ...