Тъжна, „заупокойна” музика изтръгва Елин Пелин от пастелната болка на есента за успокоение страдащите души на своите герои от разказа „Задушница”.

В него е въплътена идеята за вечната истина за човешката душа и трагедия. Заглавието „Край воденицата” създава поетична атмосфера и насочва вниманието към картина от селската действителност.

Големият български писател Елин Пелин ни е оставил безсмъртни шедьоври в областта на художествената проза..

В "Гераците" устойчив знак е семейството, защото, както отбелязва пр. Боян Ничев, в него е програмиран целият спектър от човешки връзки...

Разказът “По жътва” поставя основния проблем за живота и смъртта, за човешкото съществуване, но той не е разгледан като конфликт, а по-скоро като естествено отражение на света.

Светът на Гераците е затворено пространство: домът, полето, земеделският труд. Този космос е проектиран вертикално, като борът, донесен от светите рилски гори, е образ на дървото на живота, символ на родовата крепост......

Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация, ориентирани към художествено-белетрестична изразност, към проблемите на българския селянин.

Основната тема, заложена в повестта, е разрухата на Родовия космос и за личностната деградация и нравствена разруха.

В тази особена книга Елин Пелин е прибягнал и към притчовите сюжети, внушавайки ни идеята и си за сложния, изпъкнен с противоречия човешки свят( „Светите застъпници”,”Очите на свети Спиридон”. Една обиколко на свети Георги”).

В цялото творчество на Елин Пелин се наблюдава връзка с обективната социална реалност. Героите страдат, разпадат се духовни ценности или устояват, възраждат се духовните сили на човека. Тези герои не успяват да изградят свой мироглед, но остават далеч...