Произведенията на Далчев имат кратки заглавия, означаващи предмети. Заглавието заявява предпочитанията на поета към реалистичната образност, чието изграждане започва още с първото внушение...

Стихотворението „Болница” прозвучава в духа на екзистенциалната трагика на човешкото съществуване. В най - общ план творбата може да се разглежда като модел на света, в който има само едно състояние и само едно движение - към нищото...

Немският философ Хана Арент в своята книга "Човешката ситуация" размишлява върху значението на предметите за човека. основна характеристика на предметите е тяхната трайност във времето: те не се развалят, както например хлябът или другите храни

В един момент пълната изолираност от външния свят сякаш внезапно се пропуква от писъка на вятъра и сякаш лирическия аз търси някакъв контакт с околния свят, но това е само миг и след това вратата отново се затваря...

Пред духовния взор на Далчевият герой е образът на живота, изграден от “книгата разтворена и денем, и нощя”. Самата му реалност като житейски кръговрат е повод за размисъл, но не и за човешко преживяване...

Привидно стихотворението е поетичен разказ за едно безцелно, безкрайно тъжно и самотно съществуване; всъщност то е обобщение на човешкото битие изобщо.

Моделът на Атанас Далчев за битието е песимистичен, той гради потискащо послание за живот без смисъл, поради което се появява и идеята за смъртта.

Стихотворението “Стаята” разкрива трагичната картина на човешката слабост и безпомощност пред времето. Лишен от своя индивидуален облик, лирическият герой напразно търси спасение в миналото...

Атанас Далчев е виден представител на българския реализъм. Неговото творчество се появява в момент, когато поезията на българските символисти започва да се изчерпва, да губи обаянието си над читателите....

Духовната драма на българското общество след войните и Септемврийските събития отвръща погледа на творците от безплътния , ирационален и непостижим свят на символизма и го насочи към реалното , земното , предметно делничното.