"Бай Ганьо" е художествено и очеркво – фейлетонно пресъздаване на динамичната обществена ситуация след Освобождението, характеризираща се с активните контакти на българина с чуждия свят.

За нас, българите,Алеко Константинов е единица мярка за естетично и етично.Името му е знаково не само в литературата и художествената култура, но и в културата на бита...

Коментар на откъс от книгата „Бай Ганьо” на Алеко Константинов - във формат за матурата по български език и литература...

Алеко Консантинов е човек с екстравертна нагласа, чийто позиции за творчество идват от вън - от обществената и природна действителност и се изразяват с образен материал, зает от и отразяващ тази действителност.

Алеко Константинов си е извоювал славата на най-големия хуморист и сатирик в българската литература.

Преди всичко в образа на Бай Ганьо са вложени само отрицателни черти, само недостатъци и пороци, които са част от националната характерология.

Алеко Константинов проницателно поставя на прочутата си „поредица от фейлетони” (Иван Мешеков) “Бай Ганьо” подзаглавие “невероятни разкази за един съвременен българин”. Наистина, явлението Ганьо Балкански е удивително съвременно, съотносимо с днешния ден.

кратко, но точно и ясно.

Въпроси от рода "Къде е мястото на малка България в общия дом на Европа?"се задават непрекъснато. Различни политици, общественици и в нашия случай – писатели се опитват да дадат отговор не само на този въпрос.

Той е сложен синтез, който, за съжаление, остава недовършен. Силно противоречив - будещ едновременно и смях, и срам, и преклонение, и огорчение.