Трактатът на Черноризец Храбър “За буквите” може да бъде наречен “жанрово синкретична творба”. Доколкото носи черти на полемиката, той се вписва в образеца на художествената литература. Доколкото има характер на апология, може да се отнесе към публицистик

Иван Вазов е всепризнат майстор-ваятел на българското слово и горещ поклонник на родния език. За поета патриот е национален чест да отстоява правото на нашия език да съществува и да се развива...

Нападките срещу родното слово са реален повод за Вазов в творческата полемика да защити българския език...

Като творец и верен син на своя народ, Иван Вазов смята за свой неот­меним дълг и призвание да работи всеот­дайно за утвърждаването на онова родолю­биво чувство, без което е невъзможно да съществува България, българският род и не­говото слово.

Анализ на стихотворение от Иван Вазов за величието на българското слово...

Стихотворението "Жена" е една прекрасна картина на съвременната българка, но нарисувана не с четка и бои, а със силата на поетичното слово. Лирическата героиня е безименна, но носи чертите на типичния образ на жената – красива и нежна, предана..

Духовно вглъбение, тишина и мисловен размисъл внушават уводните стихове на „Азбучна молитва” – съкровената интимна изповед на Константин Преславски пред светостта на буквеното слово.

П.К. Яворов е може би последният от първенците на българското художествено слово, в чиято поезия разглежданият проблем звучи по възрожденски: родината е "майка", "робиня", "мъченица", а отношението му към народа е като към ст

П.К. Яворов е може би последният от първенците на българското художествено слово, в чиято поезия разглежданият ....

Потискаща е атмосферата по българските земи в средата на ХVІІІ век. Спомените за отминало величие и слава са все по-бледи...