Дните се нижат един след друг, но героите на Йовков не забелязват ре-алния поток на времето.

Казват, че в произведенията на Иван Вазов името на Ботев се среща повече от 200 пъти и е най-често споменаваното след името на България1

След революцията от 1848г. условията във френския културен живот се променят. Организират се все повече придворни и публични балове и развличения. Интересът към инструменталната музика е все още слаб...

„Песен за човека” е написано след споровете, които Вапцаров водил с представителите на буржоазната интелигенция. Поддържал тезата, че капиталистическото общество създава груби и низки страсти у човека, но този човек може да бъде превъзпитан.

Вазов изживява болезнено негативните процеси в националното пространство след Освобождението. С горчивина осъзнава, че високите ценности на Възраждането, както и традиционните морални норми в новото време са разколебани и маргинализирани....

Когато обръща поглед към своята съвременност след Освобождението, Иван Вазов я оценява от позицията на възрожденския патриотичен идеал.

Когато обръща поглед към своята съвременност след Освобождението, Иван Вазов я оценява от позицията на възрожденския патриотичен идеал.

Основният проблем на писателските художествени търсения след освобождението на България от турско робство е моралната деградация на човека.

Различни по своята същност, причините, родили експресионизма, се коренят и в отчаянието, настъпило след войните, и в социалния хаос, и в идеологическия вакуум.

След войните в началото на 20-те години и последвалата национална катастрофа, българските белетристи се насочват към търсене на нови пътища към човека, към неговия