През 1862г. Паисий Хилендарски написва “История славянобългарска” , за да покаже на българите , че имат с какво да се гордеят.

В "голямата" "История славяноболгарская" на Отец Паисий, наричана макроистория, има множество "малки" историйци, наричани микроистории, които пре-раз-казват "жития"-битията на погинали....

Опитвали ли сте някога да потьрсите из гьнките на паметта си оня прьв тласьк, който е оформил в сьзнанието ви величавите образи на Левски,Раковски,Паисий?...

Запазването на идентичността на българина през годините на робството. Опита на Паисий да спре гърчеенето на българите и да ги убеди да приемат себе си с гордост, такива каквито са.

Паисий изгражда образ на миналото , с който трябва да се гордее всеки българин. Показва един народ със смели владетели и пълководци, показва един народ с богата и древна история, по нищо не отстъпваща от историите на другите народи...

Паисий е имал възможност да опознае участта, надеждите и стремежите на сънародниците си. Наблюдавал е робския гнет и всекидневното унижение. Става свидетел на явленията, които го смущават и тревожат

“История Славянобългарска” е емблематичен текст в който се утвърждават ключовите понятия за националната ни идентичност: народ – език – отечество.

Мястото на одата “Паисий” в цикъла “Епопея на Забравените”

В своето произведение "История славянобългарская", пропито дълбоко с демократичните идеи на Възраждането, Паисий Хилендарски възкресява историческия спомен за героичното минало на родината си...

Анализът е печелил награда в литературен конкурс, проведен в град Петрич.