Това е въпросът, но не съвсем. Защото за много хора този въпрос е напълно излишен. И не, защото го няма доброто или хуманното у българина.

Разказът на иван вазов "Една българка" пресъздава героизма на една обикновена жена. Тя устоява на изпитанията, преодолява многото препятствия в името на доброто.

В петата част на разказа "Една българка" Вазов разказва за пътя към доброто, което баба Илиица желае да извърши, спасявайки четника. Главата е кулминационна, защото разкрива опасностите и изпитанието, които грозят героите на разсъмване.

Наследил най-доброто от традициите на българската възрожденска литература, Пенчо Славейков открива непреходни духовни ценности в народната душевност, които въплъщава в незабравими женски образи...

Животът е низ от радости, разочарования, провали и сполуки и хората са принудени да вземат непрекъснато решения. Изборът е част от живота. Дори в ежедневието си човек най-общо избира между доброто и злото...

В разказа " По Жицата" Йордан Йовков показва истината на малкия човек - отрудения български селянин...

Реалният свят в творчеството на Атанас Далчев е диаболичен, лишен от човешко присъствие, населяван само от вещите и от смъртта. В Далчевата поезия не намират място вярата, надеждата и любовта. Светът е неуютен. Злото в него е победило доброто...

Апокрифният разказ с поетичния наслов е отражение на обяснимия средновековен интерес към мистичното пространство на отвъдният свят,където се проектират решенията на вечните въпроси за космическата борба на Доброто и Злото,за справедливо възмездие...

Приликите между двата вида приказки са: разказват за измислени неща; в тях има митични същества и събития; времето и мястото на действие са неопределени ("едно време", "някога"); утвърждават доброто и съдържат мъдрост...

Поемата "Изворът на Белоногата" бележи един от връхните точки в лириката на Петко Р. Славейков. Тя е истинска поема за любовта и красотата, за живота и смъртта, за доброто и злото, любовта и раздялата, вечността и безсмъртието...