Различни по своята същност, причините, родили експресионизма, се коренят и в отчаянието, настъпило след войните, и в социалния хаос, и в идеологическия вакуум.
Николай Хайтов в разказа "Дервишово семе" и Ивайло Петров в повестта "Преди да се родя и след това" представят свой модел на "обръщане" към отминалото време. В него те преоткриват човешката същност...
За времето и епохата си в своята истинска същност романът на Сервантес – "Дон Кихот" е революционна и героична книга, в която е скрит заряд способен да руши и вдъхновява.
Образите изградени от Вазов в цикъла "Епопея на забравените" са романтично-величави, идеализирани. Акцентът е поставен върху тяхната духовна същност и това извосява тези образи до святост.
Вапцаровата поезия остава трайно обвързана с човека и неговата
същност. В единствената му стихосбирка "Моторни песни" (1940)
преобладават творбите, посветени изцяло на човешката личност.