Софокъл е майстор на трагическите характери. Неговите герои се борят със съдбата си, дори когато тя е предопределена.

Поставена през 442 г. пр. Хр. на големите дионисии в Атина; на следващата година избират Софокъл за военен стратег – което показва голямата роля на театъра в света на древните гърци...

Творчеството на Софокъл е естетическият връх в развитието на гръцката класика, най-точният израз на принципите на класическото изкуство в еволюцията на атическата трагедия.

В качеството си на един от най-големите майстори на драматичното изкуство в античността, Софокъл безспорно владее до съвършенство умението да вниква в духовния свят на хората. Това не само му помага да отрази реалистично страстите и конфликтите на...

Античността нарекла Есхил "баща на трагедията". Това почетно прозвище се оправдава не само от предимството, че живял преди Софокъл и Еврипид, а и защото в неговото творчество трагедията се превърнала от тържествена оратория в драма.

Много автори са коментирали отношението на Фройдовата парадигма за съдбата на индивида, т.нар. Едипов комплекс към нейния образец "Едип цар" на Софокъл...

Трагедията "Атигона" на Софокъл е представена на сцена вероятно 442г.пр.Хр. и донася голяма слава на своя творец.Характерите изградени от него в драматургичната творба,са трагически определени,а героите се отличават с делата си...

В старогръцката литература един от великите майстор на трагедията е Софокъл. В неговите творби мракът и светлината, възторгът и страданието, победата и гибелта вървят заедно...

В трагедията "Едип цар" Софокъл представя проблема за противопоставянето на предопределеното от боговете и неизбежността на съдбата чрез символиката на слепотата и зрението...

Жанрът, който Софокъл избира за произведението си "Едип цар", е трагедия. Определението за трагедия дава на читателя най-точна и ясна представа за съдържанието на самия текст -преход от незнание към знание и от щастие към нещастие...