Светът през погледа на Дон Кихот и Санчо Панса Светът е пародийно преобърнат в съзнанието на Дон Кихот и Санчо Панса. Рицарят преследва печалния идеал на доброто,Санчо Панса се домогва до печалната си мечта за забогатяване-остров и губернаторство...

Разказът "По жицата" на Йордан Йовков е вълнуваща творба за човешкото страдание, съпътствуващо битието на българския селянин, за сакралната вяра в доброто, за всеотдайността и милосърдието...

Цикълът от 10 повествователни откъса " Старопланински легенди" въвежда читателя в романтичния свят на Йовковото творчество. Доброто, красотата, любовта, трудът, свободата на духа са основните ценности в Йовковия свят...

Последният разказ от Йовковия цикъл"Старопланински легенди" интерпретира проблеми, общи за целия цикъл, - за измеренията на вечността и на човешкото битие, за доброто и красивото, за мъдростта и лудостта, за чудесата в живота и живота като чудо.

Певецът на българското село, Елин Пелин, представя в сборника си " Под манастирската лоза" доброто и злото като неделими компоненти за хармонията в човешкото биитие...

Реалният свят в творчеството на Атанас Далчев е диаболичен, лишен от човешко присъствие, населяван само от вещите и от смъртта. В Далчевата поезия не намират място вярата, надеждата и любовта. Светът е неуютен. Злото в него е победило доброто...

Апокрифният разказ с поетичния наслов е отражение на обяснимия средновековен интерес към мистичното пространство на отвъдният свят,където се проектират решенията на вечните въпроси за космическата борба на Доброто и Злото,за справедливо възмездие...

Използвани са много символи и алегории – съзнателно търсена неяснота от Данте, характерна за средновековната литература, средновековен модел на изобразяване. Данте е дуалист – вярва във вечната борба между доброто и злото...

Приликите между двата вида приказки са: разказват за измислени неща; в тях има митични същества и събития; времето и мястото на действие са неопределени ("едно време", "някога"); утвърждават доброто и съдържат мъдрост...

Поемата "Изворът на Белоногата" бележи един от връхните точки в лириката на Петко Р. Славейков. Тя е истинска поема за любовта и красотата, за живота и смъртта, за доброто и злото, любовта и раздялата, вечността и безсмъртието...