Певецът на българското село, Елин Пелин, представя в сборника си " Под манастирската лоза" доброто и злото като неделими компоненти за хармонията в човешкото биитие...

Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село. Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин...

Разказът „Ангелинка“ е един от по-късните разкази на Елин Пелин и носи в себе си всички белези на зрялото и обмислено художествено произведение. Затова този текст заслужава да бъде интерпретиран внимателно и задълбочено.

Цикълът „Под манастирската лоза” е съставен от единадесет разказа...

Изследвайки живота на човека Елин Пелин стига до истината за взаимовръзката между обстоятелствата и душевността на героите.

Своите разкази Елин Пелин посвещава на селския живот, на копнежите, радостите и трудностите в бита и труда на българския селянин

Създавайки този силно антирелигиозен разказ, авторът е искал да изобличи социалните недъзи в селото. Самото заглавие “Напаст Божия” говори за трагизъм и безнадеждност в съдбата на героите от текста на произведението.

Историята на Елин Пелин разказва за това, че тази по-обща памет е сякаш изличена и изчезнала от човешкия свят. Така, може да се твърди, че основен мотив в разказа е този за изоставеността и сиротността....

През деветдесетте години на миналия век българските творци долавят разрушителните сили на града, който нахлува в святото и неприкосновено човешко пространство - душата..

В своята класическа повест „Гераците” Елин Пелин разказва за миналото, настоящето и бъдещето на българския родов космос. Миналото е било идилично, подредено. Настоящето е жестоко към патриархалния свят, защото той започва да се разпада, за да бъде заменен