Иван Вазов е първият професионален писател в българската културна история, първият, който превърна литературата в свое единствено призвание и съдба...

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа – това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Прототип на персонажа Бръчков е самия Вазов,но той не е написал биографична повест,а просто използвайки като основа случки и събития от собствената си съдба,той е сътворил в негово лице събирателен образ на младата творческа интелигенция от онова време...

За Иван Вазов българският език събира в едно: род, родина, земя, хора, история и традиции. За него той е красота – "хубав, звучен и богат". Никой друг наш поет не го е обичал тъй дълбоко, нито пък го е възпявал в такъв чист патриотичен възторг..

Болезнено чувствителен към всичко свързано с национално-историческата ни памет, с опазване на родовото ни самосъзнание, Иван Вазов откликва с характерната за творчеството си гражданска и родолюбива страст и на някои недостойни хули по отношение ...

Вазов посвещава последната си творба в цикъла "Епопея на забравените" на един от най-критичните моменти в Руско-турската освободителна война. Поетът вижда в боя при Шипка венец на всички усилия за националното освобождение...

Иван Вазов е автор на близо двеста творби разказна проза / фрагменти, скици, разкази, очерци/.Сред шедьоврите на българския разказ са "Иде ли", "Апостолът в премеждие", "Дядо Йоцо гледа", "Една българка". Много са о

Мотиви за създаване на цикъла – забравата на хора, идеали и морални стойности от възрожденската епоха подтиква Вазов да създаде "Епопея на забравените".

Върху "Опълченците на Шипка" от Иван Вазов ...............

Вазов посвещава безсмъртни страници на героичната народна борба за свобода. Живял сред българските емигранти в Румъния, той отблизо опознава живота им и правдиво го разкрива в повестта "Немили-недраги". Творбата е създадена след Освобождението..