Книгата е издадена през 1907 г. Жанровото определение на текстовете в нея е лирически миниатюри...

Ще бъдеш в бяло,Стон/На Лора,Заточеници,Две хубави очи,Градушка,Cis Moll,Ралица,Дядо Йоцо гледа,Ни лъх не дъхва хад полени,Самотен гроб,самотен кът,Сън за щастие,Спи езерото;Белостволи буки,

Най-хубава и най-представителна за Пенчо Славейков като художник на словото е книгата „Епически песни”. В нея намират място онези творби, в които най-образно са въплътени неговите естетически принципи, както и идеите му за задачите на поезията.

Сборникът “Сън за щастие”е най-лиричната и интимна изповед на Пенчо Славейков,вдъхновена от красотата на природата,от бляна за щастие и от идеала за хармония...

“Епически песни” е значителна поетическа творба на Пенчо Славейков. Както свидетелства д-р Кръстьо Кръстев Славейков е гледал на своите стихосбирки не като на отделни сборници, а като ...

Или творбата заявява, че природното в нея е не само пейзаж, че то „говори” за душевното. Във втората строфа състоянието, е определено все още в канона на традицията-мечтата н младия човек за „лек път”.

В стихосбирката „Сън за щастие“ мотивът за пътя не е еднозначен - той символизира и реализацията на действеното, активното начало у човека, и търсенето на ценности в чисто личен план....