Анализ на миниатюрата "Самотен гроб в самотен кът" от книгата на Пенчо Славейков "Сън за щастие"...

Поемата "Ралица" на Пенчо Славейков е благотворна среща на същностни традиционни принципи и идеите на индивидуализма. Тя изразява отношението на поета към типологични за българския етнос представи, вярвания, ритуали, към народнопесенната поетика

С елегията "Майце си" Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението е написано в Одеса и излиза през 1867г. във вестник "Гайда", редактиран от Петко Славейков.

Пенчо Славейков е ценител на българския фолклор. В неговото творчество се срещат мотиви, заимствани от народните песни. Те най-често отразяват сложните взаимоотношения в патриархалното общество...

"Ни лъх не дъхва над полени" изгражда статичен образ на една природна картина, придружена с чувство за бодрост и щастие.

Отношението на човека към природата е проблемен център на Вазовото творчество. Заедно с Пенчо Славейков Вазов става основоположник на нов поетически вид в следосвобожденската литература – пейзажната лирика...

С изящната си "простота", с двуцветния си пейзаж, с баланса между изречено и недоизказано, с музикалността си миниатюрата "Спи езерото" е един от лирическите шедьоври на П. П. Славейков...

Една от значителните творби, с които Пенчо Славейков остава като лирик в българската литература е "Сън за щастие". Обликът на цялата книга разкрива една лишена от мощни пориви и декларативни жестове натура, изгражда атмосфера...

Това произведение представлява философски размисъл на поета за съдбата на един от най-великите хора, живели на този свят - композитора Бетховен, краят на живота на когото преминава в трагична за твореца глухота.

Диалогичен прочит на "Съвет" от Шели и "Сърце на сърцата" от Славейков...