Лирическият герой е юноша, което означава гранична възраст между детство и зрелост. Типично за младия човек е да гледа живота с надежда за красота и щастие. Но, срещнал несправедливост, гнет и зло, той бързо се разделя с наивно–романтичните си представи.

Разказът "Една българка" е свързан с революционната епоха на подем, който българинът заявява правото си да съществува, като свободен човек.

В своята повест "Гераците" Елин Пелин поставя акцент върху екзистенциалната драма на отчуждения човек и върху неговите изживявания, разгледани в контекста на съвременната действителност.

В поезията на Вапцаров човекът е многолик – той мечтае, страда, бунтува се, греши. Той обича и мрази, гневи се и пише стихове. Груб и възвишен, Вапцаровият човек търси смисъла на своя живот в един свят на несправедливост и жестокост и тръгва по своя...

Угрози от модерно естество, ние се питаме каква в бъдещия свят на европейската културна съобщност би съхранило българската идентичност. Сигурно за балканския човек романите на иво адрич и филмите на е...

Според литературния критик Петър Пондев: „Когато Елин Пелин изобразява труда на селянина, ние имаме чувството, че писателят ни въвежда в светилището на живота – там, където човек с...

Поезията на Багряна е една нова среща между света и човека - в духа на цялостния авангарден процес на възвръщане към човека и сетивното начало и в духа на една разбунтувана женска психика, на разбунтувания човек на 20-те години и на една индивидуална...

На финала на "История славянобългарска", в елегичното "на прощаване" със загубения рай на българското се очертава силуета на страдащия човек: "Така хората имали скръб върху скръб и жалост върху жалост".

Човек е само тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика. Не е нужно цялата вселена да се въоръжи, за да го смаже: лек полъх, капка вода са достатъчни, за да го убият...

Когато ни трябва сила, търсим Ботев."Той е роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тълпите,да заповяда и да прави епохи" по думите на Захари Стоянов.Той е сплав от доверие, преклонение,пример и гордост