В човешки план злото произлиза от несъвършената природа на индивида. Доброто и злото съществуват заедно като вечни начала, намиращи се в постоянна борба помежду си. Надмощие придобива ту едното, ту другото...

Използвани са много символи и алегории – съзнателно търсена неяснота от Данте, характерна за средновековната литература, средновековен модел на изобразяване. Данте е дуалист – вярва във вечната борба между доброто и злото...

В петата част на разказа "Една българка" Вазов разказва за пътя към доброто, което баба Илиица желае да извърши, спасявайки четника. Главата е кулминационна, защото разкрива опасностите и изпитанието, които грозят героите на разсъмване.

Разказът „Ангелинка" впечатлява със завидното умение на Елин Пелин да пресъздаде най-съкровените и незабравими трепети на човешката душа, най-възвишените стремежи на пробудилия се дух към доброто и красивото.

За Иван Вазов природата не е обикновена литературна тема. Тя е хармонията в неговия интимен свят - въздига и успокоява душата му, изостря сетивата към красивото и доброто....

Това е въпросът, но не съвсем. Защото за много хора този въпрос е напълно излишен. И не, защото го няма доброто или хуманното у българина.

Последният разказ от Йовковия цикъл"Старопланински легенди" интерпретира проблеми, общи за целия цикъл, - за измеренията на вечността и на човешкото битие, за доброто и красивото, за мъдростта и лудостта, за чудесата в живота и живота като чудо.

Художественият свят на Йордан Йовков е изграден върху човеколюбивото схващане за изначалничния характер на доброто...

Героите на разказа са добросърдецни, съвсем обикновени, дружелюбни, с чисти помисли, с отворени очи за доброто и красивото, способни да даряват радост и любов.

Анализ на статия "Добре дошли, тежки времена" От Зорница Стоилова. Кризата е най-доброто нещо, което може да се случи на една силна компания...