Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция ,които настъпват особено след 1956 година.

Интерпретацията на проблема за съдбата на човека и мястото му в историческото развитие е един от основните мотиви в бълтарската литература от втората половина на двадесети век.

"Железният светилник" е не само роман на преломни за народа ни години на отстояване на българщината, но и съкровищница на богати и запомнящи се образи. В него Димитър Талев като че ли съсредоточава цялата си любов и познание за женската дума....

И Вазов, и Талев създават романи, които са определяни като "национална епопея", "историческа хроника", "енциклопедия на народния живот".

В баладата "Хаджи Димитър" лирическият герой е не просто историческа личност, той е митологизиран от народа, олицетворявайки неуловимия закрилник, юнака, неподвластен на смъртта...

Стихотворения - Майце си, Към брата си, Делба, До моето първо либе, Хаджи Димитър–балада, Обесването на В.Левски - елегия, Моята молитва, Борба, Патриот, Гергьовден, В механата, Елегия, Поеми – На прощаване, Хайдути...

Стихотворението "Хаджи Димитър" е отзвук от исторически факт, свързан с борбата за българска свобода. Историята в текста е изведена в заглавието чрез името на легендарния войвода Хаджи Димитър и в края на творбата...

Конкретната тема е "Анализирайте описанието на осиновеното от Костов гръцко дете и тълкувайте скорошната му смърт в контекста на въпроса за античността", а разработката е изцяло моя.

Романът "Тютюн" излиза в началото на 50-те години и в неговата поява, възприемането му и оценката на критика и на читатели се оглежда сложността на времето, непобираща се в ограничените рамки на социалистическия реализъм...

В българската литература властта, олицетворявана предимно от държавата, е подчертано антипатична и отношението към нея варира в различна степен на враждебност.