Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция ,които настъпват особено след 1956 година.

В баладата "Хаджи Димитър" лирическият герой е не просто историческа личност, той е митологизиран от народа, олицетворявайки неуловимия закрилник, юнака, неподвластен на смъртта...

Поводът за написването на стихотворението е мълвата, че Хаджи Димитър е още жив. По този начин Ботев извисява идеята за саможертва. Забелязва се стремеж за саможертва в борбата и величие на бореца, отдал себе си на борбата...

"Навътре към чуждото - стратегията на едно творчество": Едва ли има български писател, който до такава степен да експлоатира "чуждото" в творчеството си, както димитър димов. трудно ще намерим негово произведение, в което поне един от

Баладата "Хаджи Димитър" е създадена във връзка с конкретно историческо лице, и изразява Ботевата представа за юнашката смърт на легендарния четник...

Баладата "Хаджи Димитър" е песен за борбата и поражението, за смъртта и вечния живот, за страданието на тялото и свободния полет на човешкия дух....

С "Тютюн" Димитър Димов утвърди социалния роман като водещ жанр в българската проза. И преди него са правени опити за широко епическо изображение на народния живот, но едва "Тютюн" се оказва образец на социална епопея...

Европейски по дух творец, Димитър Димов създава в творчеството си запомнящи се женски образи, в които търси и вижда не толкова национални черти, колкото универсални, трайни човешки драми. Един от тези образи е Ирина от романа "Тютюн".

В романа "Осъдени души" Димитър Димов поставя проблема за невъзможната любов – адски силната, безумно страстна и обсебваща любов на една жена, поставена в жесток, смъртен двубой с фанатизма на един монах, "напълно луд", на един облечен

През оригиналните по стил романи и драми на Димитър Димов преминава неумолимо едно критическо, разрушително начало, насочено срещу стария отмиращ свят....