Димчо Дебелянов пише проза. В своите произведения ние ще открием уникалнато присъствие на тишината, тъмнината и майката...

Разминаване между блян и действителност в поезията на Димчо Дебелянов...

В стихотворението "Помниш ли, помниш" на Димчо Дебелянов животът на лирическият герой е драматично раздвоен между миналото и настоящето, спомена и реалността. Връщането назад във времето е търсената опора след житейските разочарования...

Дебеляновите носталгични настроения "просветляват" духа на лирическия герой в изплъзващия се, "гаснещ" миг на спомена. В неговото съзерцателно пространство е затаена тъгата по "бащината къща" ("Да се завърнеш").

Възниква през 1905 – 1907г. и бележи връхна точка на развитието си през 1910 – 1914г., когато в Западна Европа господства постсимволизмът. Спорен е въпросът кой е основателят на българския символизъм...

Стихът за него е жизнена необходимост, единствен език на душата и с този език той излива своето рядко изобилие от чувство и настроение.

Лична интерпретация на елегията "Скрити вопли" от Димчо Дебелянов ....

Символизмът, водещо художествено направление в българската поезия в нача¬лото на XX век, намира в елегиите на Дим¬чо Дебелянов най-изтънчен лаконичен из¬раз.

Образът на човека в художествения свят на Димчо Дебелянов е в универсалните културни идентификации на скитника, самотника, който е на "нощта неверна верен син". Това е съдбата на несретника, който не може да се впише...

Като типичен символист, Дебелянов вижда греха, убийството на личността и морала, смазването на духа в града – в новото, в материалната цивилизация. Противопоставя му гората, полето, градините и най-вече – силата на красотата и любовта...