"Изворът на Белоногата" е най-хубавата и напълно завършена поема на П.Р. Славейков. За сюжет е взет мотивът за неразделната до гроб любов между двама млади, често повтарян в народните песни. Покрай него в поемата е въплътено народното поверие за

Личният, интимен свят на твореца и човека Пейо Яворов е изпълнен с богатство на чувствата и изживяванията. В него отекват отгласите от голямата му, непозволена и невъзможна любов с Мина Тодорова и вълнуващото, но нелеко брачно съжителство с Лора Каравелов

България, българинът, българката – това е центърът на неговата вселена. Възхвала на България, любов и грижа за България, вяра в България – това са основните вълнения в неговия емоционален свят...

В поемата "Ралица" Пенчо Славейков разкрива нравствените добродетели на българката, възхищава се на чистата и искрена любов и е възмутен от егоизма и подлостта на човек, който е готов на всичко само и само да получи това, което иска....

Когато за последен път идва в съзнание, той съзира – стрък бяла лайка. Това е неговото осъществено предсмъртно желание, неговата последна радост. Малкото беззащитно цвете последно изпраща Люцкан от този свят. Цветята са голямата любов...

Темата разкрива проблема за несподелената любов и борбата за щастие по времето на романтизма.

Лични принципи и родови порядки, любов и омраза – това са двете страни на монетата, представляваща Хайтовият разказ „Дервишово семе”. Това са два свята, напълно различни един от друг, но Хайтов успява да ги слее в един, досущ като една монета с...

“Дервишево семе” е безполен шедьовър на българските разкази. В море от любов и омраза, Николай Хайтов завързва възел между чоека и рода. Героят на Хайтов - Рамадан родоначалник със силно развинтено за дълг и чест, за всеотдаиност и милосърдие...

Българското село - извор на нравствени добродетели, поле за самоизява и себедоказване, място изпълнено с любов, доброта, страдания....

Грехът може да бъде в егоизма на хората, в отчуждението, в разколебаната вяра, в изчезналите доброта и любов. Творбата не конкретизира мотивите, защото цикличното време в “легендите” осмисля греха като вечно присъстващ в битието...