Пространните жития на Кирил и Методий, наречени Панонски легенди,са художествени образци на агиографския жанр,заели своето достойно място в старобъългарската,така и в славянската литература.

В българската литература има много бележити творци и един от тях е Никола Вапцаров. Неговото творчество, изтъкано от множество различни съдби, играе значителна роля в българското културно наследство...

С творчеството си Йовков продължава една вече утвърдена тема в българската литература - темата за българското село. Преди да се появят сборниците му "Старопланински легенди", "Вечери в Антимовския хан", "Ако може¬ха да говорят&quo

Със сборника си "Диви разкази" Николай Хайтов се откроява в съвременната българска литература като оригинален писател, пресъздал редица художествени образи, чиито прототипове населяват родопския регион.

Иван Вазов е живата връзка между българското национално възраждане и следосвобожденското време не само като литературна, но и като всеобхватна духовна традиция.

Основен сюжет на българската литература след Освобождението е разпадането на родовия космос, на патриархалния селски бит.

Трактатът на Черноризец Храбър "За буквите" може да бъде наречен "жанрово синкретична творба". Доколкото носи черти на полемиката, той се вписва в образеца на художествената литература.

Разказът "Дервишово семе" на Николай Хайтов въвежда в българската литература проблеми, които се срещат и до днес в живота на българина. Днес няма такива герои като Рамадан или Силвина и тези проблеми често се отминават, без да бъдат забелязвани.

Интерпретацията на проблема за съдбата на човека и мястото му в историческото развитие е един от основните мотиви в бълтарската литература от втората половина на двадесети век.

Отношението на човека към природата е проблемен център на Вазовото творчество. Заедно с Пенчо Славейков Вазов става основоположник на нов поетически вид в следосвобожденската литература – пейзажната лирика...