Откакто човек живее на тази земя той първо мисли за себе си и след това за околните и средата в която живее. Преди човешката цивилизация да се развие това просто не е имало никакво значение или отражение върху околната среда.

В природата човекът винаги се стреми към постигането на състояние на защитеност и максимално комфортно съществуване. От друга страна хората обитават свят, изпълнен с разнородни и многообразни рискове...

Човекът като най-висш в еволюционно отношение организъм на земята има едни от най-сложните поведенчески прояви. При човека поведението се характеризира с обществено приети начини за удовлетворяване на потребностите...

Взаимодействието на човешкото общество с природата е напълно реално – човекът е част от природата, а природата се явява неотделима част от живота му...

През цялото си съществуване досега човекът е взаимодействал с природата. С увеличаването на потребностите на човека, се увеличава и въздействието му върху природата. Постепенно смятаната за неизчерпаема природа започва да се изчерпва...

Човекът е могъщ фактор, който влияе отрицателно върху стабилността на биосферата и екосистемите.