Стихотворенията на Христо Ботев най-често са изповед-обръщение към близък човек за споделяне на най-интимни мисли и чувства. В "На прощаване" тази форма въздейства силно върху читателя, защото чрез нея лирическият герой се разкрива...

Напрегнато раздвоен в единството си, лирическият човек у Ботев умее не само силно да люби и мрази - той умее властно, мъжки, силно до вик да говори и властно, мъжки да задавя вика в гърлото си и да замълчава...

Българският свят през погледа на Алековите фейлетони Алеко Консантинов е човек с екстравертна нагласа, чийто позиции за творчество идват от вън - от обществената и природна действителност и се изразяват с образен материал, зает от и отразяващ тази...

Смъртта безсмъртие в "На прощаване" Христо Ботев В стихотворението "На прощаване" откриваме лирическия образ на духовно освободения човек, борец за народна свобода. Неговата изключителност е представена още в акта на отделяне от родния

Езикът и нацията определят принадлежноста на един човек към неговите корени.Позицията на човека към езика на нацията определят неговото национално самосъзнание и родолюбие.От такава позиция Иван Вазов посяга към одата,мотивиран от парливата болка от...

Стихотворението "Майце си" е първата печатна Ботева творба. Писана в Русия и посветена на най-близкия човек, тя е вълнуваща изповед на младата личност, неосъществила мечтите си, разочарована от сблъсъка с враждебния свят...

Образът на бай Ганьо е твърде ярък с богатите си черти. Затова е получил и широка популярност като въплъщение на социално, историческото, човешкото, постоянното, ориенталското и българското. Алеко не е забравил, че бай Ганьо е човек. При това българин...

Битът в романа "Под игото", преломът в психиката на мирния патриархален човек, героите в романа и пиянството на един народ.

На финала на "История славянобългарска", в елегичното "на прощаване" със загубения рай на българското се очертава силуета на страдащия човек: "Така хората имали скръб върху скръб и жалост върху жалост".

Голи са без книги всички народи Понякога човек остава насаме със себе си, откъснат от заобикалящия го свят, потънал дълбоко в мислите си. Тогава вътрешните му очи се отварят към непознати дълбини и отвеждат мисълта му към неочаквани прозрения...