На финала на "История славянобългарска", в елегичното "на прощаване" със загубения рай на българското се очертава силуета на страдащия човек: "Така хората имали скръб върху скръб и жалост върху жалост".

Голи са без книги всички народи Понякога човек остава насаме със себе си, откъснат от заобикалящия го свят, потънал дълбоко в мислите си. Тогава вътрешните му очи се отварят към непознати дълбини и отвеждат мисълта му към неочаквани прозрения...

В повестта патриархалната атмосфера е в конфликт с идеята, че човек може сам да твори съдбата си.

Йордан Герака е най-заможният човек в селото, обичан и почитан както от семейството, така и от съселяните си. Той живее четиредесет години в мир и разбирателство със своята съпруга баба Марга в тяхната голяма бяла къща, "на лично място сред селото&qu

Човек сам избира как да прекара живота си-да живее пълноценно като остави следа след себе си или да живее безгрижно, като бездейства и не си поставя високи цели. Нено и Неновица , героите от повестта "Маминото детенце” , са избрали второто....

Стихотворението “Елегия” и цялата поезия на Христо Ботев полагат огромни усилия, за да разкрият същината на ситуацията, в която е изпаднал българският човек, да разхлабят примките стягащи неговата душа...