Народният поет Иван Вазов живее с тъгите и радостите на България и й посвещава цялото си творчество.Ярък пример за това е одата "Българският език", където авторът съединява в едно любовта към Отечеството и към родното слово, които са неразривно

Когато прочетем тези две Вазови стихотворения, откриваме, че те имат много сходни черти, което дава възможност да бъдат разгледани заедно. И "Българският език", и "Опълченците на Шипка" са оди, което определя близостта на поетическото

Замисълът за създаването нa творбата откриваме в авторовата бележка, поставена под текста: "Написано в ответ на единодушни тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, които пишеха за нова България...

Като родолюбец от възрожденски тип Иван Вазов дълбоко преживява обезценяването на нравствените стойности в българското общество след Освобождението. Писателят е разтревожен от равнодушието към хули за нашето минало и език...