През 1889 г. се появява първият художествен летопис на българската духовност. Това е романът "Под игото" на Иван Вазов. Творба, отразила любовта на автора към родната земя и изразила нескритото му възхищение от духовната дързост на един малък...

Голямата тема на Вазовото творчество са България и българинът. Авторът се вълнува от различните му аспекти – историята, духовността на българския човек, езика, природата.

Ако приемем, че "Под игото" е книгата, изиграла най-важна роля в духовното битие на нашия народ през последния век, то от това най-разпространено схващане произтичат поне няколко основни извода...

Едва ли друго произведение е прославило така своя автор, както романът – епопея “Под игото”. Написан в изгнание, заключил в себе си безпределната любов на Вазов към родината....

Важна роля за очертаване на националния дух в романа има началната глава "Гост": въвежда традиционната и нетрадиционната представа за българското ..

В съзнанието на българина историческата епоха, известна като Възраждане, се отъждествява с национална пробуда...

Чорбаджи Марко Иванов е заможен, с положение и авторитет в Бяла черква. В първата глава "Гост" действието се развива по време на вечеря в дома му. Челядта е многобройна, чорбаджията е в добро разположение на духа...

Анализ на съдържанието на изучаваната глава от романа с оглед на зададения в заглавието въпрос и от гледна точка на проблема за преодоляването на робските наслоения в душите на нашите предци от оная епоха.

Летописец на националните съдбини, в цялото си творчество Иван Вазов е "жива история" и "отзвук на духа народни", с многостранната и богата интерпретация на българския бит и душевност.

Ентусиазмът им е голям. Техните действия и усилия показват, че те наистина искат да бъдат част от "достойното" общество, да знаят нещо повече за света около тях и да се развиват като хора и личности.