В произведението Иван Вазов разкрива житейските позиции на своите герои. Като че ли в два свята, коренно различни един от друг,живеят българите.

Съчинение-разсъждение върху трети епизод на разказа "Една българка" от Иван Вазов.

Повестта на Иван Вазов "Немили-недраги" е правдив и тъжен разказ за "предтечите на зорницата на българското освобождение" – хъшовете в Румъния.Те са трагични герои, които непрестанно мислят за родината си...

В първа и втора глава писателят постепенно въвежда читателя в света на хъшовете. За да изясни техния начин на живот, идеалите и копнежите им, Вазов прави подробно описание на нощния град...

Стил на поемата - тя носи печата на тържествено-приповдигнатия "одически" стил...........

На великия поет и писател Иван Вазов е отсъдено да осъществи генерални процеси, които го превръщат в основоположник на следосвобожденската ни литература и творец на народа. За него България е голямата мярка, с нея той оценява и хората, и събитията

Иван Вазов написва поетичния цикъл "Епопея на забравените" няколко години след Освобождението, когато дистанцията на времето му позволява да преосмисли цяла една епоха от българската история - епохата на Възраждането...

Критическите клишета го ръкополагат за патриарх на нашата духовност, народната признателност го обявява още приживе за народен поет. Едно е сигурно – новата ни национална душевност не би се оформила пълноценно, ако не е Иван Вазов.

Наричат го "патриарх на българската литература", защото той е първият професионален писател у нас и за него може да се каже онова, което Белински казва за Пушкин: "Началото на всички начала."

Цикълът "Епопея на забравените" на Иван Вазов, написан през 1881 - 1884 г., носи посланията на одическа прослава на трагични националноисторически съдби, пред чиято светла памет се прекланя поетът...