На великия поет и писател Иван Вазов е отсъдено да осъществи генерални процеси, които го превръщат в основоположник на следосвобожденската ни литература и творец на народа. За него България е голямата мярка, с нея той оценява и хората, и събитията

Природата е източник на поетическо вдъхновение за много поети. Горещ неин поклонник в българската литература е народният поет Иван Вазов. Природата за него е най-съвършеното божие творение, по-съвършено и от човека...

Любовта към родното е основа за творчеството на Вазов.В одаата си автора доказва своя мотив за защита и любов към българското...

Превърнал се в "жива история" на националните ни съдбини,Иван Вазов възторжено възпява всичко родно.Самият той споделя:"Дадох всичко добро, което имах, за България"...

Обгърнали две епохи от българската история, отворени за многообразието на живота, обхванали широк спектър човешки настроения и чувства, изключително богати на мотиви, образи и ритми, стиховете на Вазов изграждат поетическа вселена със свой ясно изразен..

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на Родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа - това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Името на Вазов бе и ще устане символ на народна гордост,и символ на българската литература,защото неговото име е устанало и до ден днешен в историята като идол на българската възрожденска литература.

Първоначално Вазов публикува повестта "Чичовци" в пет последователни броя на в. "Зора" от 1885 г. и поставя мото"Див глог питомно грозде не дава"...

В одата "Опълченците на Шипка" Вазов си поставя художествената задача да възпее подвига на българските опълченци и руските войни, участвали в една от решителните битки на Руско-турската война. Прославяйки безпримерната им смелост и героичния и

Вместването на Вазовото творчество в националната ни литература е многоаспектно и сложно, не толкова поради обема и тематичното разнообразие, колкото поради факта, че на Вазов бе съдено да осъществи генерални трансформационни процеси