На великия поет и писател Иван Вазов е отсъдено да осъществи генерални процеси, които го превръщат в основоположник на следосвобожденската ни литература и творец на народа. За него България е голямата мярка, с нея той оценява и хората, и събитията

В одата "Опълченците на Шипка" Вазов влага своята теза, че краят на Българското възраждане увенчава историята ни със слава, зас¬лужена от народа ни, който постига своята свобода с цената на саможертвена храброст.

Любовта към родното е основа за творчеството на Вазов.В одаата си автора доказва своя мотив за защита и любов към българското...

Като родолюбец от възрожденски тип Иван Вазов дълбоко преживява обезценяването на нравствените стойности в българското общество след Освобождението. Писателят е разтревожен от равнодушието към хули за нашето минало и език...

Превърнал се в "жива история" на националните ни съдбини,Иван Вазов възторжено възпява всичко родно.Самият той споделя:"Дадох всичко добро, което имах, за България"...

Поетическото си творчество Вазов посвещава на България и на народа и. Родината във всичките си превъплащения става вдъхновение, постоянна тема и основен образ в поезията му.

В чувствата и впечатленията на Вазов от природата се примесват най-различни елементи от неговия светоглед и жизнена философия.

"Опълченците на Шипка"е една от най-ярките творби на Иван Вазов, изразяваща суровата действителност през българското Възраждане. Чрез нея авторът показва лицето на истинския патриотизъм, накарал много хора да дадат живота си без да се замислят.

Цикълът "Епопея на забравените" от Ив. Вазов е посветен на най – изявените личности и най – великите събития от епохата на Българското възраждане.

Вазовата "Епопея на забравените" са изиграли за съхраняването на българската историческа памет по-голяма роля от хилядите страници научни изследвания, посветени на Българското възраждане.