Възгледите на Христо Ботев за човека и света, отразен в публицистиката му Всеки опит да се очертае и обговори мястото на личността и делото на Христо Ботев в духовното пространство на България се изправя пред ограничените възмоьности на словото...

Ботевата поезия отразява една изключителна епоха на българския дух и съдба – годините преди Освобождението. Във време на огромно страдание, на големи надежди и светли идеали всеки прави драматичен избор на житейския си път.

За всеки, който схваща творбата като уравновесена, хармонична и вътрешно обусловена цялост, този обширен повествователен отрязък изглежа като неуместно и неприлично "чуждо тяло", разсичащо със своите литературни излишества прекрасната органика н

Личността на Апостола не е преставала да вълнува всяко следващо поколение българи.Всеки от нас носи своята представа за Левски, която,дори без да съзнава,е повлияна от образите му в художествената литература...

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа – това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Всеки народ има знайни и незнайни герои, които са свързани с неговата историческа съдба. Хъшовете са сред онези безкористни български патриоти, скромни в своя подвиг, които дават своя принос в борбата за свободата на отечеството.

В Ботевата поезия личностното присъствие на човека се измерва с голямата лю¬бов към родината. За поета това е жертвеният път на сърцето, път - към смъртта. Всеки, който тръгва към майчината прегръдка на родината, поема пътя на жертвената смърт...

Мотивът за свобода е най-често откривания мотив в поезията на Христо Ботев.За поета е важен личният ангажимент на всеки българин към борбата за свобода.

Избрах да анализирам стихотворението на Ботев "В механата", тъй като то е доказателство за мъката, която изпитва всеки българин, патриот от гледката на това "как турчин бесней над бащино му огнище" и как лирическият герой се стреми да

Ботевото стихотворение "На прощаване" е драматична изповед на лирическия герой в навечерието на битката. От всеки стих в творбата бликат искрени и неподправени чувства,трагизъм и оптимизъм,произтичащи от смъртта и победата.