Като родолюбец от възрожденски тип Иван Вазов дълбоко преживява обезценяването на нравствените стойности в българското общество след Освобождението. Писателят е разтревожен от равнодушието към хули за нашето минало и език...

Чрез умелото смесване на логичното и абсурдното, съня и действителността, на желаното и реалното, авторът разкрива своето остро и иронично отношение към политиката на Великите сили към жалкото положение, до което са довели малките поробени народи.

Най голямото изпитание за баба Илийца по пътя към бунтовника.

Най-напред Вазов щрихира портрета и:отбелязва нейната стройна и висока фигура,миловидното и чисто и бяло лице и се спира на погледа –светъл и простодушен.Така той разкрива собствените си симпатии и печели предразположението към нея...

Произведението започва със спор между лирическия повествовател и лирическия опонент на тема "Човекът във новото време". Този спор разкрива отношението на двамата опоненти към човека като нравствена сила и достойнство...

Анализи на "Елегия", "Към брата си", "Обесването на Васил Левски".

В петата част на разказа "Една българка" Вазов разказва за пътя към доброто, което баба Илиица желае да извърши, спасявайки четника. Главата е кулминационна, защото разкрива опасностите и изпитанието, които грозят героите на разсъмване.

В разказа "Една българка" Иван Вазов пресъздава времето на човечност и вярност към българското през 1876г. след разгрома на ботевата чета. В творбата е разкрит един свят, изтъкан от контрасти...

Наред с "Майце си",с "Към брата си" и "Делба", стихотворението "До моето първо либе" е една от най-значимите, лични иинтимни равносметки на поета и революционера.

Просвещението е културно – историческата епоха, която осъществява прехода към модерните времена. В Западна Европа Просвещението обхваща основно 18 век, но между процесите в отделните страни съществува известно несъвпадение на хронологичните граници...