Обгърнали две епохи от българската история, отворени за многообразието на живота, обхванали широк спектър човешки настроения и чувства, изключително богати на мотиви, образи и ритми, стиховете на Вазов изграждат поетическа вселена със свой ясно изразен..

На границата на две епохи – Средновековие и Възраждане – Паисий е първият, осъзнал съдбовното значение на рода и на езика за съхраняване на българската идентичност...

Само две са оригиналните творби, чието съдържание се покрива с представата за разгърната, завършена полемика-"За буквите" на Черноризец Храбър и "Беседа против богомилите" на Презвитер Козма...

"Дервишово семе" е разказ за конфликта между любовното чувство и родовите повели.Изповядана е драмата на две влюбени души,които са принудени да съобразят житейския си избор с дълга си към рода.Героите на Николай Хайтов живеят в своя неприкоснове

Интерпретацията на Вазовата повест кръжи около две теми: съграждането на образ на чичовското - едновременен и противоположен на "хъшовското". И от друга страна - люшканията на литературния изказ, отношението човек-слово-свят (Галин Тиханов)...

Когато прочетем тези две Вазови стихотворения, откриваме, че те имат много сходни черти, което дава възможност да бъдат разгледани заедно. И "Българският език", и "Опълченците на Шипка" са оди, което определя близостта на поетическото

Ботев и самота. Коя от тези две думи е първостепенна – Ботев или самота. Изглежда и двете. Когато кажа БОТЕВ – освен образа от картините и снимките на герой, пред мен се показва и друг Ботев – Човека (с главно Ч), който е имал семейство, близки и приятел.

Основните две понятия, очертаващи проблема са свобода и робство. Така съчетани, те оформят основната опозиция в Ботевия поетически свят...

Две са основните задачи на ранновъзникналият български епос да пази спомена за времето, когато се е създавал българският народ и е трябвало да се отстоява мястото му сред другите народи на Балканите и да съхранява спомена за борбата срещу турското...

Две нравствени народопсихологически про­странства — на патриархална българска душевност и себично индивидуално присъствие на българина..........